Модата в Австрия

Здравейте,

вече няколко дена не съм писал в дневника, като си мислех, че така е по-добре - ще синтезирам впечатленията си и ще напиша само на-важното и най-интересното. След няколко дни се насъбран толкова много материал, че не съм сигурен от къде да започна. Май ще е най-добре ако пиша кратко и споменавам всичко с няколко реда. И това е вариант.

Вече почти месец живея във Виена и започнах да свиквам с новата обстановката - размотавам се само по улиците и то без да се губя, пазарувам в магазина и мога да си поръчвам сам в заведенията - "Ein kleines Bier bitte!" "Zahlen bitte". Но това са неща от ежедневието, които не заслужават особено внимание, пък и не искам да ви отнемам от ценното време с разказчета от този тип. Виж, вкусовете и предпочитанията на местните са нещо по-различно и заслужават отделна тема в моя блог.

Аз винаги съм се интересувал от мода - марки,цветове, платове и техните комбинации. Винаги съм гледал да бъда в крак с нея и ако не на върха на вълната, то поне да я следвам. Още от малък разбрах, че в мъдростта "По дрехите посрещат, по ума изпращат" не е просто поредният инструмент на родителските възпитателни методи, целящи да опазят детето чисто и спретната, а една отлична възможност да прикриеш някой недостатъци и петна в общата си култура ;-) Няма да си крива душата и да се правя на философ като твърдя, че не се влияя от външния облик на хората пред мен - обичам изтупаните и пипнати хора, които обръщат внимание на дребните детайли и се старят да изглеждат добре. Тук не става въпрос за скъпи и маркови дрехи, чак такъв сноб не съм, повече за подбора на цветовата гама и комбинацията на различните стилове. Австрия е приютила различни култури, хора от целия свят, с различни разбирания и вкусове. Във Виена и въз основа на основното ми занимание в момента - търсене на собствено жилище, получих отлична възможност да ги наблюдавам и да ги сравня:

Най-силно впечатление ми направиха местните. В началото имах чувството, че те не робуват на конкретни модни тенденции, а просто навличат първата им попаднала от гардероба дреха и излизат на улицата. Беше на косъм да затвърдя това впечатление, докато не осъзнах, че макар и австрийци (или поне раждани тук), те отделят сериозна част от времето си за да приемат облик изразяващ тяхното съсловие и социален статус:

Австрийците от по-заможни семейства се носят със дрехи в светли тонове и пастелни цветове. Предпочитаните марки са BOSS, Tommy, DISEL и Polo. Тези, които мога да определя като по-обикновени също предпочитат пастелните цветове, но си подбират по тъмни разцветки на зеленото, синьото и кафяваото. Повечето от младежите на моя възраст, които произлизат от емигрантски семейства, предпочитат дрехи в тъмни цветове като черно, сиво и кафяво, с набиващи се на очи логота D&G,BOSS, LEVIS, NIKE и ARMANI.

Учуди ме и това, че маратонките NIKE определено са популярни, но предимно при чужденците. Местните си падат по спортните обувки на PUMA и DISEL и малко по-рядко рядко ADIDAS. В един магазин за луксозни стоки не издържах и попитах за това свое наблюдение. Продавачката ми поясни, че от няколко години насам се смятало за лош вкус да носиш NIKE, защото те използвали детски труд в производството за да ги пускат по-евтино на пазара. От една страна станали масова стока неподходяща за моден аксесоар, от друга бил и протеста на по-богатите, които предпочитали да плащат повече само и само да не подкрепят фирма като Nike. Сега с тъга си мисля, че по-голяма част от спортните ми принадлежности са точно на тази фирма. Може би е време да си сменя някой неща от гардероба?

Кожените якета явно са отново на мода тук (или никога не са излизали), но са спортни и предимно в светлата гама. Често засичам по улиците и хора с черни или тъмно кафяви кожени якета, тип сако или тези с каракул но това е сравнително рядко и са предимно чужденци или с такова потекло ;-) Местните си падат по платнените изделия.


Едно обаче ми направи наистина лошо впечатление: Австрийците са доста мърляви, или поне тези част от тах, с която се засеках в университета и в центъра по заведенията. Те явно не обичат да стоят прави или да си потърсят пейки за сядане - седят или лежат по коридорите и стълбищата на университетите, по уличните тротоари и бордюри, седят на земята пред или във заведенията и въобще не им пука за светлите дрехи. Дори и да се различаваме по вкус относно цветовете, поне ние балканците не се въргаляме в прахта и плюнките на минувачите.

До Германия и обратно

Здравейте,

едва пристигнал в Австрия, вече успях да отскоча и разгледам Германия. За съжаление обаче не мога да се похваля с "приятно прекарване", или поне не беше такова от моя лична гледна точка. Момчето, при което живея в момента, ме помоли да му помогна при търсенето на кола и аз нямаше как да откажа.

Принципно аз съм човек, който обича приключенията - обича да пътувам, да разглеждам нови и непознати места, да се запознавам с хора, да се скитам по непознати улици, да разглеждам музеи и да научавам нещо ново. Може би в мен се обажда гена на авантюриста или просто любопитството, а може би е просто опит да убия скуката до започването на новия семестър - отговор за това не знам. Но едно нещо със сигурност научих - в работата на автоджамбазите няма нищо романтично или привлекателно. Тя се състои от навъртане на стотици, звънене на десетки врати и телефони и завирането под безброй много коли.

Бях чувал стотици истории за "големи" сделки, весели напивания, невероятни красавици и надбягвания с представители на закона, които разпалваха моята фантазия и ме караха да мечтая. Винаги ме се е искало, поне веднъж в живота да бъда в тяхната позиция и да изживея техните приключения За мое огромно разочарование се оказа, че те зависят до голяма степен от фантазиите на сладкодумците и тяхното моментно настроение и за да бъдат достоверни, винаги се придържат към следните точки:

1. Покорените жени са винаги руси, с големи гърди и още на петата минута са в спалнята с дигнати крака.
2. немските продавачи са глупави и нищо не разбират от коли,
3. ченгетата са още по-глупави и не могат да карат
4. след първата "тупаница" противника лежи на пода и се превива.

Без да искам да ви огорча или отегча - в моят разказ тези моменти липсват. Дори изпитвам лек страх, че поради тяхната липса той би звучал недостоверен и нелеп - все пак сигурно сте чували разкази на профита в тази област. Моя опит, да вкуся и усетя от този интересен начин на живот, беше пълен провал, който би могъл да бъде описан в следните няколко точки:

1. Спане в колата на задната седалка,
2. миене на лице и зъби по бензиностанции и обществени тоалетни,
3. закуска на пейки в градските паркове,
4. една глоба за превишена скорост в населено място, една глоба за износени глуми и две глоби за несложени предпазни колани.

Няма нищо романтично и интересно в това да търсиш кола в Германия! А може би, просто ние не знаехме как да го направим правилно? Може би овдовелите и развратени момичета са в друга част на страната, далеч от Мюнхен, където въздуха и питейната вода ги прави такива. Във всеки случай, там където ние търсихме кола, продавачите се пазаряха като евреи, жените си бяха нормални, а полицаите навсякъде и всевиждащи.

Никога не ми се беше случвало да нося слиповете и тениската си три поредни дни, както и никога не ми се беше случвало да стоя 5 дена неокъпан. Дали има смисъл да си сменяш бельото, при положение, че не си се къпал? Едно обаче знам със сигурност - предпочитам да платя на някой търговец 400 или 500 евро в повече за една кола, но да не ми се налага да изживея тази мизерия отново.