До Германия и обратно

Здравейте,

едва пристигнал в Австрия, вече успях да отскоча и разгледам Германия. За съжаление обаче не мога да се похваля с "приятно прекарване", или поне не беше такова от моя лична гледна точка. Момчето, при което живея в момента, ме помоли да му помогна при търсенето на кола и аз нямаше как да откажа.

Принципно аз съм човек, който обича приключенията - обича да пътувам, да разглеждам нови и непознати места, да се запознавам с хора, да се скитам по непознати улици, да разглеждам музеи и да научавам нещо ново. Може би в мен се обажда гена на авантюриста или просто любопитството, а може би е просто опит да убия скуката до започването на новия семестър - отговор за това не знам. Но едно нещо със сигурност научих - в работата на автоджамбазите няма нищо романтично или привлекателно. Тя се състои от навъртане на стотици, звънене на десетки врати и телефони и завирането под безброй много коли.

Бях чувал стотици истории за "големи" сделки, весели напивания, невероятни красавици и надбягвания с представители на закона, които разпалваха моята фантазия и ме караха да мечтая. Винаги ме се е искало, поне веднъж в живота да бъда в тяхната позиция и да изживея техните приключения За мое огромно разочарование се оказа, че те зависят до голяма степен от фантазиите на сладкодумците и тяхното моментно настроение и за да бъдат достоверни, винаги се придържат към следните точки:

1. Покорените жени са винаги руси, с големи гърди и още на петата минута са в спалнята с дигнати крака.
2. немските продавачи са глупави и нищо не разбират от коли,
3. ченгетата са още по-глупави и не могат да карат
4. след първата "тупаница" противника лежи на пода и се превива.

Без да искам да ви огорча или отегча - в моят разказ тези моменти липсват. Дори изпитвам лек страх, че поради тяхната липса той би звучал недостоверен и нелеп - все пак сигурно сте чували разкази на профита в тази област. Моя опит, да вкуся и усетя от този интересен начин на живот, беше пълен провал, който би могъл да бъде описан в следните няколко точки:

1. Спане в колата на задната седалка,
2. миене на лице и зъби по бензиностанции и обществени тоалетни,
3. закуска на пейки в градските паркове,
4. една глоба за превишена скорост в населено място, една глоба за износени глуми и две глоби за несложени предпазни колани.

Няма нищо романтично и интересно в това да търсиш кола в Германия! А може би, просто ние не знаехме как да го направим правилно? Може би овдовелите и развратени момичета са в друга част на страната, далеч от Мюнхен, където въздуха и питейната вода ги прави такива. Във всеки случай, там където ние търсихме кола, продавачите се пазаряха като евреи, жените си бяха нормални, а полицаите навсякъде и всевиждащи.

Никога не ми се беше случвало да нося слиповете и тениската си три поредни дни, както и никога не ми се беше случвало да стоя 5 дена неокъпан. Дали има смисъл да си сменяш бельото, при положение, че не си се къпал? Едно обаче знам със сигурност - предпочитам да платя на някой търговец 400 или 500 евро в повече за една кола, но да не ми се налага да изживея тази мизерия отново.