Здравейте,
вчера вечерта бяхме на irish pub в центъра, демек първи бецирк. Първо щяха да ме водят в 1516, но там нямаше място за коте, та какво остава за нас тримата, и отидохме в друг такъв на отсрещния ъгъл, където имаше също навалица, но поносима.
За първи път, от както съм дошъл излизам на заведение. Марто не е от хората, които си падат по този тип забавления и се сме ходили само на българския купон, където си стояхме само ние тримата. Той познаваше повечето от гостите там, но не се присъединихме към никоя от компаниите, а си изкарахме вечерта в "затворено общество". Направи ми впечатление, че нито той искаше да ходи при другите, нито те пък идваха при нас - явно странеше от тях. След партито го разпитах за подробности и той каза: "Абе хубаво си е нашето, но стой по-надалеч от нашенците! Това е моя съвет към теб. От тях може само да си изпатиш". Интересно, но същото каза и една майка на дъщеря си, която се качи на рейса за Виена с мен. Чудя се, как функционира българската общност тук, ако всички странят един от друг? Не си ли помагаме един на друг? Аз мисля, че Марто си е просто малко странен и самотник и се оптва само да ме сплаши. Какво толкова могат да ми сторят другите? Както и да е, аз успях да си поприказвам и с други хора. Нещо не ме бива в това, да стоя самотно на някоя маса и да зяпам безучастно в другите.
Виж Стела, неговата приятелката е коренно различна. Тя определено обича да е център на внимание и се държи доста предизвикателно - събира погледите на хората, както на българското парти, так и в този irish pub. Постоянно се заговаря с другите, намесва се в разговори и се смее на доста висок глас. Облича се доста екстравагантно и в София би си навлякла неприятности още на десетата минута. Двамата са коренно различни и се чудя как са се намерили и събрали.
Намерихме си една маса точно под големия екран - единственото място, от което не можеш да гледаш мачовете. Ние стоим и си пием биричка, а всички зяпат в нашата посока. Имах чувството, че се намирам на пресконференция или нещо такова. Аз си представях нещата малко по-различни. Когато съм разпитвал Българи за Австрийците, те винаги са били единодушни, че местните не се забавляват, а и фактически не знаят как да го правят. Е, моите първи наблюдения за коренно противоположни - всички срещу мен крещяха, скачаха и жестикулираха, надвикваха се и се черпеха с бири. Явно не трябва да не се доверявам сляпо на чуждото мнение, дори и да ми се струва на пръв поглед достоверно. А може и случайно да сме попаднали на заведение, където се събират готини австрийци. Сигурно по другите заведения те си стоят мълчаливи и потънали в своите немски мисли.
Келнерката не знае немски, а по моя преценка и английския и куца. За бирите схвана, но за картофките не се разбрахме. Тя ни бръщолеви за някакви чипсове, ние ги искаме печени. Тя ни обяснява, че нямали такива, ние гледаме другата келнерка сервира огромни порции. Както и да е, успяхме да се разберем на международния език на жестовете, подплатени с много интересни мисли за майки и роднини. Дали момичето схвана, какво точно и казваше Марто докато и се усмихва? Тя също ни се усмихва и ни говори на някакъв непонятен език. Румънски? Албански?Със сигурност не и немски или английски. Няма значение, дали и тя ни псува?
Заведението ми хареса - грубо сковани големи маси и столове, дъсчен под и дървен барплод. На стените за вниманието на публиката се борят множество тенекиени реклами и етажерки с книги(?). Явно ирландските фенове са и любители на литературата. Определено има нещо от духа на Ирланидя, поне доколкото си спомням от моята ексурзия там, само дето предпочитам да съм в някакво типично австрийско заведение. Там обаче нямало телевизори да се гледат мачове (по думите на Март). Нищо, ще отида в такова някой друг път. Харесаха ми и гостите тук - няма ги намръщените лица от българските бирарии, няма ги и злобните погледи - тук наистина всички са дошли да се забавляват!
Мачовете свършиха и заведението взе да се изпразва. Явно хората се прибират - утре е работен ден. Иска ми се да ги видя как се забавляват в петък или събота. Дали пак се прибират рано или сменят заведенията и се мотката по улиците както ние в България?
Келнерката ни отряза главите - в сметката имаше бира Гроуш за 3 евро, която ние със сигурност не сме пили. Глупаво от нейна страна, защото на Марто такива номера не му минават. Той цепи центовете на две, пък и не е някакъв дето много се изхвърля - за цялата вечер изпи само една голяма бира, докато ние с приятелката му оправихме по четири. Лош късмет момиче, не си попаднала на правилните да ги лъжеш - първо имаме тренинг от нашенските заведения, където това е нещо като игра между персонал и клиенти, а второ на Марто не му пука и много, много да се разкрещи и направи скандал. Дойде и управителя да ни се извинява. За мен и Стела проблема е решен, но Марто не пуска аванта - иска да му опростят бирата дето я е изпил!?!?!Опростиха му я!?!?!
Пътуваме щастливи към къщи. Марто развива дълга и скучна теория за това, как можеш спокойно да си пиеш цяла нощ без да плащаш и колко жалко било, че не е пил повече бири. Стела зяпа през прозореца на колата и крепи в ръце двете халби, които задигнахме на тръгване от заведението. Аз седя на задната седалка и си мисля, че явно по цял свят келнерите се пробват да прекарат клиентите и няма разлика дали си в България, Австрия или някъде другаде. Хубава вечер, но за съжаление много кратка.
21.02.2008
19.02.2008
В чужда квартира
Здравейте,
аз съм студент в централния университет във Виена, от скоро съм в Австрия и все още не съм си намерил жилище.
Сега ми се искаше да имам повечко време да си търся квартира - вчера се получи неудобен инцидент с приятелката на Марто,момчето при което живея. Както вече ви разказах преди няколко дена, тяхната баня е фактически душ-кабина в кухнята, а кухнята е съответно и антре - едно непрактично разпределение ако имаш гости. Когато се наложи да се върна до квартирата да си взема телефона, не прецених, че домакинята може и да е решила да се къпе. Влетях като американски командос в къща на виетнамец, и право в нея - БАМ!!! Ударът между нас беше лек, дори бих казал ефирен, но достатъчен да я изплаши и да изпусне кърпата с която беше увила мокрото си тяло... За няколко минути стояхме вцепенение, тя вперила поглед в мен, а аз в голото и тяло, а по точно в зърната на гърдите и ... Неудобно положение... Дали и американските войници се чувстват така неудобно? Дали и те се питат, дали ханъмата ще се оплаче на мъжа си, когато той се прибере след работа? Дали и те се притесняват, че ще бъдат изхвърлени?
Това бяха най-дългите 30 секунди в живота ми, а определено и едни от най-хубавите. Гледката определено си заслужаваше - блазе му на Марто. Винаги съм се смятал за отворен и нахакан, за човек, който винаги намира подходящите думи, но за първи път не знаех какво да кажа. В някой друг случай щях да изръся някоя шега или виц, с който да оправя тягостната ситуация, но днес седях като последен глупак, а най-умното което успях да отроня беше: "Уау".
"Уау" какъв съм глупак ...
Започна се едно дълго обяснение от моя страна, защо съм се върнал, какво съм забравил, защо не съм почукал, защо това, защо онова ... 10 минути монолог, който по никакъв начин не ме издигна нито в нейните очи, нито в моите. Обстановката също не я разведри или пък да я направи по-весела. За девствената руменина по лицето ми няма защо да пиша - не знаех, че се изчервявам
Грабнах телефона от масата и хукнах към спирката на метрото. Сега като се замисля, тя стоеше през цялото време пред мен гола и се подсмихваше мълчаливо. Чак когато затварях вратата я мернах, че се навежда да вдигне кърпата от пода. Интересно нещо са това жените, особено хубавите. Те сякаш знаят какво влияние имат върху мъжете и си играят с нас. Това прозвуча много изтъркано- сигурно съм го чел в поне 100 книги преди това, но точно така си го помислих докато тичах към метрото.
Сега си мисля, че е време да се стегна и да си намеря собствена квартира ...
Добре че Марто не посещава този сайт и си пада малко самотник, та няма откъде да научи за инцидента!
аз съм студент в централния университет във Виена, от скоро съм в Австрия и все още не съм си намерил жилище.
Сега ми се искаше да имам повечко време да си търся квартира - вчера се получи неудобен инцидент с приятелката на Марто,момчето при което живея. Както вече ви разказах преди няколко дена, тяхната баня е фактически душ-кабина в кухнята, а кухнята е съответно и антре - едно непрактично разпределение ако имаш гости. Когато се наложи да се върна до квартирата да си взема телефона, не прецених, че домакинята може и да е решила да се къпе. Влетях като американски командос в къща на виетнамец, и право в нея - БАМ!!! Ударът между нас беше лек, дори бих казал ефирен, но достатъчен да я изплаши и да изпусне кърпата с която беше увила мокрото си тяло... За няколко минути стояхме вцепенение, тя вперила поглед в мен, а аз в голото и тяло, а по точно в зърната на гърдите и ... Неудобно положение... Дали и американските войници се чувстват така неудобно? Дали и те се питат, дали ханъмата ще се оплаче на мъжа си, когато той се прибере след работа? Дали и те се притесняват, че ще бъдат изхвърлени?
Това бяха най-дългите 30 секунди в живота ми, а определено и едни от най-хубавите. Гледката определено си заслужаваше - блазе му на Марто. Винаги съм се смятал за отворен и нахакан, за човек, който винаги намира подходящите думи, но за първи път не знаех какво да кажа. В някой друг случай щях да изръся някоя шега или виц, с който да оправя тягостната ситуация, но днес седях като последен глупак, а най-умното което успях да отроня беше: "Уау".
"Уау" какъв съм глупак ...
Започна се едно дълго обяснение от моя страна, защо съм се върнал, какво съм забравил, защо не съм почукал, защо това, защо онова ... 10 минути монолог, който по никакъв начин не ме издигна нито в нейните очи, нито в моите. Обстановката също не я разведри или пък да я направи по-весела. За девствената руменина по лицето ми няма защо да пиша - не знаех, че се изчервявам
Грабнах телефона от масата и хукнах към спирката на метрото. Сега като се замисля, тя стоеше през цялото време пред мен гола и се подсмихваше мълчаливо. Чак когато затварях вратата я мернах, че се навежда да вдигне кърпата от пода. Интересно нещо са това жените, особено хубавите. Те сякаш знаят какво влияние имат върху мъжете и си играят с нас. Това прозвуча много изтъркано- сигурно съм го чел в поне 100 книги преди това, но точно така си го помислих докато тичах към метрото.
Сега си мисля, че е време да се стегна и да си намеря собствена квартира ...
Добре че Марто не посещава този сайт и си пада малко самотник, та няма откъде да научи за инцидента!
15.02.2008
Българското парти
Здравейте,
аз съм студент в централния университет във Виена, от скоро съм в Австрия и вече имам едно парти зад гърба си.
Има два основни типа партита: Първия, са партита, за които не си заслужава да се говори и бързо се забравят и втория, са такива, за които се пише по вестници и списания, правят се репортажи и се съобщават по радиото. Е аз бях на парти от втория тип и можеби тук е момента да изкажа похвалите си към организаторите: ЕВАЛТА!!! Беше страхотен купон.
За мен най-важно на едно парти е настроението и публиката да са о.к.. Бях чувал, че Българите в чужбина си падат по старите шлагери от 70 и 80 години, песнички на ФСБ, Щурците, Васко Кеца и Лили Иванова, в които се пее за изминали дни и загубени приятели. Очаквах, че ще присъствам на нещо като сбирка, на която да се разказват спомени от родината и да се възхваляват нейната красота, плодовитост и умерен климат. Е, българските партитата на DJ NIKO във Виена не са от този тип. Не че съм фен на чалгата, която беше нещо малко в повечко, но определено организаторите знаеха как да поддържат веселото настроение на своите гости - як български поп се редуваше с последните хитове на красавиците от Пайнер. Не съм фен на чалгата, на на партито беше о.к.
За това парти знаех още от София, бях чел за него в портала на Българите в Австрия: www.bg-student.org Виждал съм и снимки, но тях вече, за огромно мое съжаление ги няма. Доколкото разбирам от новините и от постингите във форума, то се провежда ежемесечно, което може само да ме радва - винаги знам къде да намеря БЪЛГАРИТЕ и къде мога да се забавлявам.
Попаднах и на момичетата от българското телевизионно предаване БРИГАДА, за което също бях чел на сайта, пък и ги гледах по новините на bTV. Чудно ми е, дали при този шум са успяли да вземат свястно интервю. Много ми се искаше да се запозная с тях и да си поговорим - те сигурно са в час с нещата тук, но те си имаха лична ОХРАНА???!!!???!!! Това направо ме разби - за първи път виждам телевизионен екип подсигурен с бодигард. В първата това секунда определено ме ШАШНА. Ще ми бъде много любопитно да ги гледам в понеделник.
Явно на българските партитата във Виена е като на морето във Варна - събрал се е народ от цяла България да празнува. Да пие, да се весели и да се напие. Лошото е че съм нов и все още не ги познавам "местните", а не ми се иска да си създавам още в началото неприятности. Винаги съм се чудел, какво е нещото, което никога не се забравя, когато човек тръгва на път? За моите сънародници вече знам - дървения поглед на селския левент, с който се опитват да ти кажат: "К'во искаш бе? К'во глеаш бе? Знайш ли кое съм аз? Дори и на 1 000 километра от дома, в центъра на Европа ще попадна точно на такива. Не мога да им избягам.
Иска ми се моята приятелка да беше до мен! Стана ми много мъчно за нея и с всеки следващ ден, прекаран тук, чувствам нейната липса все по-осезаемо. На партито имаше много свежи момиченца, но някак не съм в настроение за закачки и свалки ... Ех, как ми е мъчно за нея ...
аз съм студент в централния университет във Виена, от скоро съм в Австрия и вече имам едно парти зад гърба си.
Има два основни типа партита: Първия, са партита, за които не си заслужава да се говори и бързо се забравят и втория, са такива, за които се пише по вестници и списания, правят се репортажи и се съобщават по радиото. Е аз бях на парти от втория тип и можеби тук е момента да изкажа похвалите си към организаторите: ЕВАЛТА!!! Беше страхотен купон.
За мен най-важно на едно парти е настроението и публиката да са о.к.. Бях чувал, че Българите в чужбина си падат по старите шлагери от 70 и 80 години, песнички на ФСБ, Щурците, Васко Кеца и Лили Иванова, в които се пее за изминали дни и загубени приятели. Очаквах, че ще присъствам на нещо като сбирка, на която да се разказват спомени от родината и да се възхваляват нейната красота, плодовитост и умерен климат. Е, българските партитата на DJ NIKO във Виена не са от този тип. Не че съм фен на чалгата, която беше нещо малко в повечко, но определено организаторите знаеха как да поддържат веселото настроение на своите гости - як български поп се редуваше с последните хитове на красавиците от Пайнер. Не съм фен на чалгата, на на партито беше о.к.
За това парти знаех още от София, бях чел за него в портала на Българите в Австрия: www.bg-student.org Виждал съм и снимки, но тях вече, за огромно мое съжаление ги няма. Доколкото разбирам от новините и от постингите във форума, то се провежда ежемесечно, което може само да ме радва - винаги знам къде да намеря БЪЛГАРИТЕ и къде мога да се забавлявам.
Попаднах и на момичетата от българското телевизионно предаване БРИГАДА, за което също бях чел на сайта, пък и ги гледах по новините на bTV. Чудно ми е, дали при този шум са успяли да вземат свястно интервю. Много ми се искаше да се запозная с тях и да си поговорим - те сигурно са в час с нещата тук, но те си имаха лична ОХРАНА???!!!???!!! Това направо ме разби - за първи път виждам телевизионен екип подсигурен с бодигард. В първата това секунда определено ме ШАШНА. Ще ми бъде много любопитно да ги гледам в понеделник.
Явно на българските партитата във Виена е като на морето във Варна - събрал се е народ от цяла България да празнува. Да пие, да се весели и да се напие. Лошото е че съм нов и все още не ги познавам "местните", а не ми се иска да си създавам още в началото неприятности. Винаги съм се чудел, какво е нещото, което никога не се забравя, когато човек тръгва на път? За моите сънародници вече знам - дървения поглед на селския левент, с който се опитват да ти кажат: "К'во искаш бе? К'во глеаш бе? Знайш ли кое съм аз? Дори и на 1 000 километра от дома, в центъра на Европа ще попадна точно на такива. Не мога да им избягам.
Иска ми се моята приятелка да беше до мен! Стана ми много мъчно за нея и с всеки следващ ден, прекаран тук, чувствам нейната липса все по-осезаемо. На партито имаше много свежи момиченца, но някак не съм в настроение за закачки и свалки ... Ех, как ми е мъчно за нея ...
Моят университет
Здравейте,
последните 2 дни бяха турбулентни за мен. Тичах по задачи и с оправях документите и не ми остана много време да пиша във БЛОГА, за което сега изпитвам известни огризения.
Централната сграда на университета ми е впечатляваща!!! Виждал съм я и преди, по време на екскурзията през 2000 година, както и на снимки в интернет, но не бях влизал вътре.В двора има галерия с бюстовете на всички известни преподаватели с описание на техните постижения и награди. Бях чувал за от някой тях, но не очаквах да са толкова много. Подредени по дължина на двора, те определено вдъхват респект и почитание, както и самата сграда, с нейните високи тавани, мраморни стълбища и техните украси, безбройните коридори, ниши и входове. Но най-очарователна е библиотеката - като по филмите!!! Тя е нещо невероятно и трябва да бъде видяна от всеки - на мен ми липсват нужните думи да опиша нейното величие.Въобще не може да се сравнява с познатия ми НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВРЕСИТЕТ, който е като селска колибка пред нея. Само като си спомня мизерните помещения и мижавата библиотека и ме напушва смях, че някой нарича тази българска карикатура УНИВЕРСИТЕТ.
Взех си време да разгледам и по-близките блокове на новия ми университет и попаднах и на компютърните зали. Това е рай за всеки студент. Но най-много ми хареса достъпа до интернет с безжичната връзка!!! Сега поне знам къде мога да си сърфирам на воля, без да плащам по 1€ на час. Все още нямам нужните пароли, но ми казаха, че след като си платя таксите ще ги получа.
За огромно мое разочарование, моят институт не е в тази сграда. Той въобще не е и в близост до нея, а някъде на края на града!!! Къде по дяволите е този 21 бецирк??? Разпитах за него и се оказа, че до там се пътувало около 30 минути и трябвало да се сменя многократно транспорта. Явно ще трябва да си търся жилище някъде в 20 или 21 бецирк, където и да е това ...
Записах се и на курс по немски. Извадих късмет и получих място в най-добрия курс, някъде наблизо да виенския икономическия университет WU. Трябвало да се явя на някакъв тест, за да ми определят нивото на знание. Какво ти знание, аз мога само да пъшкам на немски (я,я,я, вундарба) и да си поръчвам кола и кафе в заведенията (айне кола унд еспресо). Какво ниво ще ми определят на тези две изречения не ми е ясно, но смятам да отида. Ако не друго, поне ще се запозная с някой от бъдещите ми колеги.
Дадоха ми и някакви лисчета, чрез които ще заплатя за курса, както и таксата за университета. Оказа се, поне доколкото разбрах, че съм записан за член на някаква студентска организация ÖH. Нещо не ми хареса това "автоматично" записване и яко ми замириса на комунизъм, пионерчета и комсомолци. Аз не съм бил от тях, но брат ми е бил изхвърлен от комсомола, а това било страшен проблем за моето семейство. Дали и тук ще трябва да нося някакви вратовръзки или униформи. В САЩ го правят и на мен някак си ми харесва. Дали и ние ще получим якета с името на университета? Трябва по-подробно да разпитам Марто за тази организация и да разбера, дали той и приятелката му Стела са в нея.
Та да се върнем на лисчетата. Отидох до банката отсреща и поисках да ги платя, но от там ми казаха, че трябвало да си открия "конто" и после през него щели да ми преведат парите. Доколкото разбирам, конто е явно сметка. Трябва да разбера, дали има някакви намаления за студенти и коя банка предлага най-изгодните кондиции за чуждестранни студенти. Звъннах до България и от там ми препоръчаха Аустриа банк или Райфайзен банк. Да ама Марто ми препоръчва някаква банка ерсте, а в университета видях реклама на други банки - фолкс и баваг банка. Май и по този въпрос ме очаква тичане и разпитване ...
Марто, ми направи списък със задачките, или нека да го наречем "ПЪРВИ СТЪПКИ В АВСТРИЯ", които трябва да премина за да си подредя живота във Виена. Разказа ми, че преди време студентската организация КИТ е помагала на новопристигащите студенти, като нейни членове са организирали информационни мероприятия или са ги придружавали по различните инстанции. Жалко, че тази дейност е отпаднала! Сега бих имал нужда от добър съвет и експертно мнение.
последните 2 дни бяха турбулентни за мен. Тичах по задачи и с оправях документите и не ми остана много време да пиша във БЛОГА, за което сега изпитвам известни огризения.
Централната сграда на университета ми е впечатляваща!!! Виждал съм я и преди, по време на екскурзията през 2000 година, както и на снимки в интернет, но не бях влизал вътре.В двора има галерия с бюстовете на всички известни преподаватели с описание на техните постижения и награди. Бях чувал за от някой тях, но не очаквах да са толкова много. Подредени по дължина на двора, те определено вдъхват респект и почитание, както и самата сграда, с нейните високи тавани, мраморни стълбища и техните украси, безбройните коридори, ниши и входове. Но най-очарователна е библиотеката - като по филмите!!! Тя е нещо невероятно и трябва да бъде видяна от всеки - на мен ми липсват нужните думи да опиша нейното величие.Въобще не може да се сравнява с познатия ми НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВРЕСИТЕТ, който е като селска колибка пред нея. Само като си спомня мизерните помещения и мижавата библиотека и ме напушва смях, че някой нарича тази българска карикатура УНИВЕРСИТЕТ.
Взех си време да разгледам и по-близките блокове на новия ми университет и попаднах и на компютърните зали. Това е рай за всеки студент. Но най-много ми хареса достъпа до интернет с безжичната връзка!!! Сега поне знам къде мога да си сърфирам на воля, без да плащам по 1€ на час. Все още нямам нужните пароли, но ми казаха, че след като си платя таксите ще ги получа.
За огромно мое разочарование, моят институт не е в тази сграда. Той въобще не е и в близост до нея, а някъде на края на града!!! Къде по дяволите е този 21 бецирк??? Разпитах за него и се оказа, че до там се пътувало около 30 минути и трябвало да се сменя многократно транспорта. Явно ще трябва да си търся жилище някъде в 20 или 21 бецирк, където и да е това ...
Записах се и на курс по немски. Извадих късмет и получих място в най-добрия курс, някъде наблизо да виенския икономическия университет WU. Трябвало да се явя на някакъв тест, за да ми определят нивото на знание. Какво ти знание, аз мога само да пъшкам на немски (я,я,я, вундарба) и да си поръчвам кола и кафе в заведенията (айне кола унд еспресо). Какво ниво ще ми определят на тези две изречения не ми е ясно, но смятам да отида. Ако не друго, поне ще се запозная с някой от бъдещите ми колеги.
Дадоха ми и някакви лисчета, чрез които ще заплатя за курса, както и таксата за университета. Оказа се, поне доколкото разбрах, че съм записан за член на някаква студентска организация ÖH. Нещо не ми хареса това "автоматично" записване и яко ми замириса на комунизъм, пионерчета и комсомолци. Аз не съм бил от тях, но брат ми е бил изхвърлен от комсомола, а това било страшен проблем за моето семейство. Дали и тук ще трябва да нося някакви вратовръзки или униформи. В САЩ го правят и на мен някак си ми харесва. Дали и ние ще получим якета с името на университета? Трябва по-подробно да разпитам Марто за тази организация и да разбера, дали той и приятелката му Стела са в нея.
Та да се върнем на лисчетата. Отидох до банката отсреща и поисках да ги платя, но от там ми казаха, че трябвало да си открия "конто" и после през него щели да ми преведат парите. Доколкото разбирам, конто е явно сметка. Трябва да разбера, дали има някакви намаления за студенти и коя банка предлага най-изгодните кондиции за чуждестранни студенти. Звъннах до България и от там ми препоръчаха Аустриа банк или Райфайзен банк. Да ама Марто ми препоръчва някаква банка ерсте, а в университета видях реклама на други банки - фолкс и баваг банка. Май и по този въпрос ме очаква тичане и разпитване ...
Марто, ми направи списък със задачките, или нека да го наречем "ПЪРВИ СТЪПКИ В АВСТРИЯ", които трябва да премина за да си подредя живота във Виена. Разказа ми, че преди време студентската организация КИТ е помагала на новопристигащите студенти, като нейни членове са организирали информационни мероприятия или са ги придружавали по различните инстанции. Жалко, че тази дейност е отпаднала! Сега бих имал нужда от добър съвет и експертно мнение.
11.02.2008
Първи впечатления от Виена
Здравейте,
аз съм студент в централния университет във Виена, а днес пристигнах тук! Беше дълго пътуване!Мноооого дълго пътуване. Този постинг го пиша от едно интернет кафе в близост до квартирата на момчето, което ме посрещна днес на гарата. То за съжаление няма интернет в къщи, защото това било скъпо удоволствие в Австрия. Аз без интернет НЕ мога. Утре ще трябва да измисля нещо по този въпрос.
Честно да ви кажа, май само аз бяха студент в автобуса.То не че има нещо лошо в това, но си представях пътуването малко по-различно. Мислех си, че автобуса ще е пълен със студенти, заминаващи за новия семестър към Австрия, но реалността беше друга. Надявах се, да се запозная с нови хора, да обменим информация и т.н., но не ми беше писано. Може би, само по себе си пътуването заслужава специална тема. Предполагам, на читателите на моя блог ще им е интересно да научат, колко часа, как точно и с какви хора се пътува. За съжаление, все още не е възможно да се разпространяват миризми по интернет, иначе щяхте да усетите "уханието" на ... абе по-добре да го пропусна.
Замислих се, какви ли са бали впечатленията на другите български студенти, когато за първи път са стъпили във Виена? Какво са си мислили, как са се чувствали и какво е било първото нещо, което са видели? Къде са отишли първия ден, в кои магазини са влезли, каквихора са срещнали?
Аз видях 3 бецирк, а по-точно видях една градинка там, на която не запомних името!!! Не съм много сигурен, но там май нямаше много от местните ... Може и да се лъжа, но това ми направи впечатление. Бил съм в Тунис и гледката ми напомни много на един пейзаж от там. Не толкова флората, тя е коренно различна, колкото фауната. Немски знам малко, колкото съм прихванал от порното на брат ми, но съм сигурен, че там никой не говореше немски. Пък и нямаха вид на арийци. Така ли е в цяла Виена? Така ли е в цяла Австрия?
Квартирата на моя посрещач е малка, но някак уютна. На 35 квадрата са се устроили той, неговата приятелка и една котка. Намира се на приземния етаж - ердгешос, и била типично жилище за Виена - с високи тавани и душ-кабина в кухнята. Малко ми е екстравагантно и неестествено, но сигурно се свиква. Липсва и антрето - от входната врата влизаш направо в кухнята, а от там в хола-спалня. Входа към тоалетната е също в кухнята?!?! Това ми е малко странно - не се ли разнасят миризми? Аз никога не съм живял на приземен етаж, но определено си има предимства: Например, няма нужда да се мъчиш да катериш стълби, когато се прибираш подпийнал от някое парти. Или пък, можеш да си вкарваш мебелите или покупките направо през прозорците. Малко ми е тягаво, когато хората минават покрай прозореца и хвърлят бързи погледи в жилището, но можеби и с това се свиква.
Университета ми бил в 9 бецирк, от другата страна на центъра. Мисля, че ще е най-добре ако си потърся квартира някъде там. Но моята квартира няма да е на ердгешос!!! Ерде било земя, а гешос значело изстрелване и етаж ... Бих заложил на изстрелите - поне така се чувствам, когато минувачите хвърлят по един поглед към нас - като застрелян: бам един изстрел и усмивка, бам бам, два погледа и лек смях, бам, изстрел + усмивка. поне хората тук се смеят, макар и да не знам защо.
Домакините отидоха на работа и ме оставиха да пазя квартирата.И с право ме оставят! Не е трябвало да си взимат котка, а доберман или питбул. Гледам, хубаво са се подредили: уредба, телевизор, компютър, принтер, скенер и други джунджурийки. Ако бяхме в България, отдавна някой да им е изпразнил апартамента ... Мен малко ме е страх да си оставя вещите тук - нямам доверие на съкварталците - все хърлят по един поглед, все едно очакват да видят нещо специално. Бам, едно гадеже ми се усмихна, бам и майка и също ... Дали си оставят вечерно време прозорците отворени за проветрение?
Утре ще ходим до университета да се записвам. Колкото по-рано го направя, толкова е по-голям шанса да поуча място в ДОБРИЯ курс по немски. В зависимост от това, кой по ред се запиша, получавам направление за съответния курс. Доколкото разбрах, имало няколко такива, но само един бил както трябва, а и всички трябвало да държат изпит там. Който получел място в него, можел да се явява на междинни тестове и така да се спаси от изпита. Кой не иска да спести един изпит? Аз искам!
Квартала е странен!Когато ми казаха къде ще живея през първите дни докато си намеря квартира, погледнах в интернет за него. Пишеше, че бил квартал на дипломати, имало ботаническа градина, университет по изкуствата, имало две дискотеки и много заведения. Тук някъде трябва да е и българския културен дом "Хаус Витгенщайн" и "Хундерт васер хаус". Хм, не ми прилича на такъв район, но пък е рано и да правя заключения. Можеби само тази част не квартала е такава, нещо като горен и долен Лозенц или нещо такова ...
Интернет кафето е странно!Управителя е Арабин,както и всичките му 2 клиенти. Вече кисна 2 часа, но никой друг не влиза ... Нещо не ме кефи и ще си обирам партакешите и ще изчезвам. Мисля да се връщам в квартирата. Пак трябва да мина през тази градинка, а то си е същото все едно да минеш през "Факултето". Това с "Факултето" не го бях правил, но предполагам, че по същия начин ти се свива стомаха Майтап! Това е Европа и такива неща тук не се случват! Ще взема да позаобиколя малко, та да не срещам местните.
До утре!
аз съм студент в централния университет във Виена, а днес пристигнах тук! Беше дълго пътуване!Мноооого дълго пътуване. Този постинг го пиша от едно интернет кафе в близост до квартирата на момчето, което ме посрещна днес на гарата. То за съжаление няма интернет в къщи, защото това било скъпо удоволствие в Австрия. Аз без интернет НЕ мога. Утре ще трябва да измисля нещо по този въпрос.
Честно да ви кажа, май само аз бяха студент в автобуса.То не че има нещо лошо в това, но си представях пътуването малко по-различно. Мислех си, че автобуса ще е пълен със студенти, заминаващи за новия семестър към Австрия, но реалността беше друга. Надявах се, да се запозная с нови хора, да обменим информация и т.н., но не ми беше писано. Може би, само по себе си пътуването заслужава специална тема. Предполагам, на читателите на моя блог ще им е интересно да научат, колко часа, как точно и с какви хора се пътува. За съжаление, все още не е възможно да се разпространяват миризми по интернет, иначе щяхте да усетите "уханието" на ... абе по-добре да го пропусна.
Замислих се, какви ли са бали впечатленията на другите български студенти, когато за първи път са стъпили във Виена? Какво са си мислили, как са се чувствали и какво е било първото нещо, което са видели? Къде са отишли първия ден, в кои магазини са влезли, каквихора са срещнали?
Аз видях 3 бецирк, а по-точно видях една градинка там, на която не запомних името!!! Не съм много сигурен, но там май нямаше много от местните ... Може и да се лъжа, но това ми направи впечатление. Бил съм в Тунис и гледката ми напомни много на един пейзаж от там. Не толкова флората, тя е коренно различна, колкото фауната. Немски знам малко, колкото съм прихванал от порното на брат ми, но съм сигурен, че там никой не говореше немски. Пък и нямаха вид на арийци. Така ли е в цяла Виена? Така ли е в цяла Австрия?
Квартирата на моя посрещач е малка, но някак уютна. На 35 квадрата са се устроили той, неговата приятелка и една котка. Намира се на приземния етаж - ердгешос, и била типично жилище за Виена - с високи тавани и душ-кабина в кухнята. Малко ми е екстравагантно и неестествено, но сигурно се свиква. Липсва и антрето - от входната врата влизаш направо в кухнята, а от там в хола-спалня. Входа към тоалетната е също в кухнята?!?! Това ми е малко странно - не се ли разнасят миризми? Аз никога не съм живял на приземен етаж, но определено си има предимства: Например, няма нужда да се мъчиш да катериш стълби, когато се прибираш подпийнал от някое парти. Или пък, можеш да си вкарваш мебелите или покупките направо през прозорците. Малко ми е тягаво, когато хората минават покрай прозореца и хвърлят бързи погледи в жилището, но можеби и с това се свиква.
Университета ми бил в 9 бецирк, от другата страна на центъра. Мисля, че ще е най-добре ако си потърся квартира някъде там. Но моята квартира няма да е на ердгешос!!! Ерде било земя, а гешос значело изстрелване и етаж ... Бих заложил на изстрелите - поне така се чувствам, когато минувачите хвърлят по един поглед към нас - като застрелян: бам един изстрел и усмивка, бам бам, два погледа и лек смях, бам, изстрел + усмивка. поне хората тук се смеят, макар и да не знам защо.
Домакините отидоха на работа и ме оставиха да пазя квартирата.И с право ме оставят! Не е трябвало да си взимат котка, а доберман или питбул. Гледам, хубаво са се подредили: уредба, телевизор, компютър, принтер, скенер и други джунджурийки. Ако бяхме в България, отдавна някой да им е изпразнил апартамента ... Мен малко ме е страх да си оставя вещите тук - нямам доверие на съкварталците - все хърлят по един поглед, все едно очакват да видят нещо специално. Бам, едно гадеже ми се усмихна, бам и майка и също ... Дали си оставят вечерно време прозорците отворени за проветрение?
Утре ще ходим до университета да се записвам. Колкото по-рано го направя, толкова е по-голям шанса да поуча място в ДОБРИЯ курс по немски. В зависимост от това, кой по ред се запиша, получавам направление за съответния курс. Доколкото разбрах, имало няколко такива, но само един бил както трябва, а и всички трябвало да държат изпит там. Който получел място в него, можел да се явява на междинни тестове и така да се спаси от изпита. Кой не иска да спести един изпит? Аз искам!
Квартала е странен!Когато ми казаха къде ще живея през първите дни докато си намеря квартира, погледнах в интернет за него. Пишеше, че бил квартал на дипломати, имало ботаническа градина, университет по изкуствата, имало две дискотеки и много заведения. Тук някъде трябва да е и българския културен дом "Хаус Витгенщайн" и "Хундерт васер хаус". Хм, не ми прилича на такъв район, но пък е рано и да правя заключения. Можеби само тази част не квартала е такава, нещо като горен и долен Лозенц или нещо такова ...
Интернет кафето е странно!Управителя е Арабин,както и всичките му 2 клиенти. Вече кисна 2 часа, но никой друг не влиза ... Нещо не ме кефи и ще си обирам партакешите и ще изчезвам. Мисля да се връщам в квартирата. Пак трябва да мина през тази градинка, а то си е същото все едно да минеш през "Факултето". Това с "Факултето" не го бях правил, но предполагам, че по същия начин ти се свива стомаха Майтап! Това е Европа и такива неща тук не се случват! Ще взема да позаобиколя малко, та да не срещам местните.
До утре!
10.02.2008
Днес ЗАМИНАВАМ !!!
Здравейте,
аз съм студент в централния университет във Виена и днес тръгвам за Австрия. Честно да си призная, нещо ме стяга под лъжичката и съм малко притеснен. Всички са тъжни и унили - много, много не си говорим а само си подмятаме по една две реплики, колкото да убием тягостната тишина в апартамента.
Обадих се до Виена на момчето, дето ще ме просеща, за да потвърдя моето заминаване - хич не ми се иска, когато утре пристигна, никой да не ме чака на гарата.
Багажа е стегнат - два големи сака, един малък спортен сак, пратката за момчето,което ще ме посреща, чантата с лаптопа и една малка чантичка за документите, телефоните, пари и iPOD . Мисля, че всичко по-важно е предвидено и опаковано, дано нищо не съм забравил.
Стотици мисли прелитат през главата ми, но никоя не се задържа за дълго: Правилно ли постъпвам? Ще успея ли? Ще издържа ли? Ще ми е мъчно ли за приятелите и семейството? Ще си намеря ли бързо изгодно жилище? Как ще върви на езиковия курс? Ще попадна ли на свестни хора във Виена? Ще има ли проблеми на границата? Как ще си пренеса багажа до квартирата на момчето? Колко струва таксито във Виена? Как да разбера, коя фирма е коректна и кои са "копърките"? Ще се разберем ли с местните на английски? ... Правилно ли постъпвам? Ще успея ли? Ще издържа ли? ...Ще се разберем ли с местните на английски?
Последните няколко часа ще прекарам с милото! На нея и е много тъжно. Майка ми също плаче, но тя започна още от вчера, на партито и почти без прекъсвания плаче и сега. Трябва да я успокоя!!! Трябва да я утеша!!!
аз съм студент в централния университет във Виена и днес тръгвам за Австрия. Честно да си призная, нещо ме стяга под лъжичката и съм малко притеснен. Всички са тъжни и унили - много, много не си говорим а само си подмятаме по една две реплики, колкото да убием тягостната тишина в апартамента.
Обадих се до Виена на момчето, дето ще ме просеща, за да потвърдя моето заминаване - хич не ми се иска, когато утре пристигна, никой да не ме чака на гарата.
Багажа е стегнат - два големи сака, един малък спортен сак, пратката за момчето,което ще ме посреща, чантата с лаптопа и една малка чантичка за документите, телефоните, пари и iPOD . Мисля, че всичко по-важно е предвидено и опаковано, дано нищо не съм забравил.
Стотици мисли прелитат през главата ми, но никоя не се задържа за дълго: Правилно ли постъпвам? Ще успея ли? Ще издържа ли? Ще ми е мъчно ли за приятелите и семейството? Ще си намеря ли бързо изгодно жилище? Как ще върви на езиковия курс? Ще попадна ли на свестни хора във Виена? Ще има ли проблеми на границата? Как ще си пренеса багажа до квартирата на момчето? Колко струва таксито във Виена? Как да разбера, коя фирма е коректна и кои са "копърките"? Ще се разберем ли с местните на английски? ... Правилно ли постъпвам? Ще успея ли? Ще издържа ли? ...Ще се разберем ли с местните на английски?
Последните няколко часа ще прекарам с милото! На нея и е много тъжно. Майка ми също плаче, но тя започна още от вчера, на партито и почти без прекъсвания плаче и сега. Трябва да я успокоя!!! Трябва да я утеша!!!
08.02.2008
Деня на прощалното парти
дравейте,
аз съм студент в централния университет във Виенаи днес е моето прощално прати в "стерео стая". Както вече писах вчера, посъбра се доста народ да ме изпраща. Вип-листата достиган 42 човека, а доколкото познавам моите хора, със сигурност ще домъкнат и допълнително приятели с тях.
Днес започнах да стягам багажа. Времето напира а аз още не съм решил какво точно да си взема при първото идване. То бельото и дрехите са ясни, повече ме притесняват дреболийките. От сутринта до сега съм напъхал десетки слипове, чорапи и фланелки в един голям сак. Набутах и няколко пуловера, едно дебело яке, 4 чифта дънки и маратонките за фитнес. Сака бая се изду и тежи 21 килограма. Добре, че не си взех билет за самолет, там със сигурност щяха да ми правят проблеми за обема и теглото. Втория сак е също наполовина пълен с кърпи, хавлия, джапанки, някакви шампоани и кремове от приятелката на брат ми, бански (?) и домашни чехли, спортните трика и два анцуга. Дали тези неща не са по-евтини във Виена? Трябваше ли всичко да се купува от тук? Ама майка ми настоя, какво да я правя. Някъде трябва да набутам и трите речника. Вземам си и няколко DVD-та с български филми, на които също трябва да намеря място. О да, трябва да наутам някъде и цигарите!!! Само да не ги забравя. Дочух от познати, че те били много скъпи във Виена.
Приятелката ми е на фризьор и маникюр. Иска да се направи за довечера - трябвало да изглежда перфектна на снимките и филма. А да, баща ми намери човек, който ще записва партито с камера и после ще ни направи филм за семейния архив. Все едно се женя или заминавам в казармата. Стига бе хора, ще ви пращам снимки от Виена по интернет. Какво има толкова да се гледаме как се напиваме и танцуваме?
Милото си е купила днес и нова рокля. Специално за вечерта щяла да я облече, а после никога повече ... Това сигурно е много романтично, ама не му схващам смисъла. Аз ще си отида както си ходя нормално -леко пуловерче, дънки, якенце и спортните обувки. Събираме се да пием а не да правим модно шоу. Човек трябва да изглежда добре, ама чак пък толкова ... Та това си е направо откачено! Представяте ли си, аз да взема да се облека със сако, риза, вратовръзка и лачени обувки? Другите ще паднат от смях като ме видят. Ей, добре че споменах сакото, че се сетих: Трябва да си взема и малко официални дрешки за Виена - не се знае къде и на каква компания ще попадна. Не е лошо да се подсигуря с едно костюмче и няколко ризки.
Днес имаше още три попълнения в списъка с поръчките. Тея хора стават бая нагли. Аз ако взема да им тичам по задачите, няма да ми остане време да си търся квартира, да се запиша на курса по немски и в университета, пък и дори да се поогледам малко в центъра. Май ще го преработя по пътя към Виена - нито смятам да търся части за коли, нито пък ще ходя да търся работа на някой. Ще взема да си изключа телефона, пък нека после се сърдят.
Ох, писна ми да се въртя като муха без глава около тези сакове. Ще взема да се разходя малко по центъра, малко да си посъбера мислите в главата и да обмисля план за първите дни във Виена. Така или иначе след час трябва да взимам милото от фризьорския сало. После мисля да я заведа някъде да хапнем само двамата да поостанем малко сами, че на партито едва ли ще имаме възможност да си размени и една приказка.
Ей, трябва да се обадя и на момчето дето ще ме посреща във Виена!!! То май също има някакви поръчки за мен.
аз съм студент в централния университет във Виенаи днес е моето прощално прати в "стерео стая". Както вече писах вчера, посъбра се доста народ да ме изпраща. Вип-листата достиган 42 човека, а доколкото познавам моите хора, със сигурност ще домъкнат и допълнително приятели с тях.
Днес започнах да стягам багажа. Времето напира а аз още не съм решил какво точно да си взема при първото идване. То бельото и дрехите са ясни, повече ме притесняват дреболийките. От сутринта до сега съм напъхал десетки слипове, чорапи и фланелки в един голям сак. Набутах и няколко пуловера, едно дебело яке, 4 чифта дънки и маратонките за фитнес. Сака бая се изду и тежи 21 килограма. Добре, че не си взех билет за самолет, там със сигурност щяха да ми правят проблеми за обема и теглото. Втория сак е също наполовина пълен с кърпи, хавлия, джапанки, някакви шампоани и кремове от приятелката на брат ми, бански (?) и домашни чехли, спортните трика и два анцуга. Дали тези неща не са по-евтини във Виена? Трябваше ли всичко да се купува от тук? Ама майка ми настоя, какво да я правя. Някъде трябва да набутам и трите речника. Вземам си и няколко DVD-та с български филми, на които също трябва да намеря място. О да, трябва да наутам някъде и цигарите!!! Само да не ги забравя. Дочух от познати, че те били много скъпи във Виена.
Приятелката ми е на фризьор и маникюр. Иска да се направи за довечера - трябвало да изглежда перфектна на снимките и филма. А да, баща ми намери човек, който ще записва партито с камера и после ще ни направи филм за семейния архив. Все едно се женя или заминавам в казармата. Стига бе хора, ще ви пращам снимки от Виена по интернет. Какво има толкова да се гледаме как се напиваме и танцуваме?
Милото си е купила днес и нова рокля. Специално за вечерта щяла да я облече, а после никога повече ... Това сигурно е много романтично, ама не му схващам смисъла. Аз ще си отида както си ходя нормално -леко пуловерче, дънки, якенце и спортните обувки. Събираме се да пием а не да правим модно шоу. Човек трябва да изглежда добре, ама чак пък толкова ... Та това си е направо откачено! Представяте ли си, аз да взема да се облека със сако, риза, вратовръзка и лачени обувки? Другите ще паднат от смях като ме видят. Ей, добре че споменах сакото, че се сетих: Трябва да си взема и малко официални дрешки за Виена - не се знае къде и на каква компания ще попадна. Не е лошо да се подсигуря с едно костюмче и няколко ризки.
Днес имаше още три попълнения в списъка с поръчките. Тея хора стават бая нагли. Аз ако взема да им тичам по задачите, няма да ми остане време да си търся квартира, да се запиша на курса по немски и в университета, пък и дори да се поогледам малко в центъра. Май ще го преработя по пътя към Виена - нито смятам да търся части за коли, нито пък ще ходя да търся работа на някой. Ще взема да си изключа телефона, пък нека после се сърдят.
Ох, писна ми да се въртя като муха без глава около тези сакове. Ще взема да се разходя малко по центъра, малко да си посъбера мислите в главата и да обмисля план за първите дни във Виена. Така или иначе след час трябва да взимам милото от фризьорския сало. После мисля да я заведа някъде да хапнем само двамата да поостанем малко сами, че на партито едва ли ще имаме възможност да си размени и една приказка.
Ей, трябва да се обадя и на момчето дето ще ме посреща във Виена!!! То май също има някакви поръчки за мен.
07.02.2008
още два дена до заминаването
Здравейте,
аз съм студент в централния университет във Виена,и след четири дена съм в Австрия. Фактически аз тръгвам още в неделя, на 10 февруари с вечерния автобус, така че в понеделник ще посрещна изгрева пред Щефансдом. Ще седна в някое заведение, ще си поръчам виенско кафе и ще се наслаждавам на гледката. Кеф!!!
Все още не съм се оправил с багажа, пък и нещо не ми се занимава. Добре, че поне майка ми ме зареди с чорапи. Минавала на площад Славейков и ги купила с едно българско знаме от някакъв безистен. Знамето е хубаво и голямо. Ще пасне перфектно над леглото ми. Още две поръчки записах в тефтерчето, с което общия им брой стана 9. За един съсед трябва да разпитам за работа. Не за самия него, ами за брата на жена му. Дали пък не трябваше да му кажа, че докато въобще проговоря немски ще мине доста време? Колко ли време ще ми трябва за да започна да говоря свободно и да се разбирам с хората? За съседа от приземния етаж трябва да купя и машина за събиране на листа?!?!?! Къде да я търся и как се нарича тази машина - и той не знаел, но я бил видял в някакъв филм. Да не струва повече от 200 €!!! За толкова пари може да си наеме някой да му ги чисти.
Вчера приятелката ми плака. Плака цялата вечер и накрая заспа изтощена от риданията. Не ни остана време за нашите си работи. Било и мъчно за мен, била свикнала с мен, не искала да се разделяме. Ами що не тръгнеш с мен мило? Не ставало, тук и било хубаво, тук и били всички те приятели и семейството, не искала да се разделя с тях! Австрийците били студени и надменни, не се забавлявали ... Да бе мило, само в София има дискотеки, барове и кафенета. Те там за такива екстри не са и чували. Сигурно всички си стоят по къщите и зяпат по цяла вечер в телевизора. Не трябвало да се бъзикам с нея, щял съм да съжалявам. Добре де, ще оставим любовта за по-късно, примерно утре сутринта или нещо такова.
Партито ми ще е в петък (утре) в новата бар-дискотека "стерео стая". Готино е там, пък и собствениците са наши хора - запазили сме цялото заведение и ще си направим як купон. Е не точно мой хора, но на брат ми, пък фактически той запази заведението и той и баща ми плащат... Абе същата работо важното е да е здраво парти!! Ще се събираме бая народ: Нашите, на баща ми партньорите и приятели, на брат ми партньори и приятели, приятелката на брат ми с нейни приятелки, мои приятели с техните приятелки, моята приятелка с родителите си ... За сега в списъка са 32 човека, а още не съм се обадил на половината от бившите ми съученици и сегашните ми колеги.
Брат ми май малко се поизхвърля и се прави на готин, ама това си е в негов стил. Иска всички да го обичат, всички да го харесват, всички да му завиждат. При него всичко трябва да е на шест: Ива, приятелката му, е като кукла, както и всички нейни приятелки. По цял ден киснат в бара на брат ми, пият кафенца, пушат и наблюдават работничките да не краднат. Виж за това я бива - тя е една от първите барманки на брат ми, после стана управителка, а после го раздели с предишната му приятелка и сега живее с него. Ако ме питате мен, тя в началото също е крала от оборота, ама карай, сега вече не го краде, а направо го разорява и то съвсем легално, ама това си е негов проблем. Когато се карат с татко за нея, все се оправдава че било супер модерно да имаш такова момиче и всички му завиждали ... Да му имам и акъла на брат ми. Язък за парите, дето нашите са ги инвестирали в неговото образование в Германия, поне както казва татко де ...
Пак говорихме за издръжката с нашите.Те искат да ми помагат през първите 2-3 семестъра, докато науча езика и свикна с живота във Виена. Искат да ми помогнат и с намирането на квартира, но аз пак им отказах. Отказах им за всичко, защо не разбират, че искам да бъда самостоятелен и да постигна всичко "САМ"! Татко помогна на брат ми да стартира в началото и сега само му се меси и го командва. Благодарско фамилия, но предпочитам да побачкам малко, отколкото да ми броят парите и да ми казва някой, как, къде и с кого да живея. От време на време съм работил през лятото в бара на брат ми и имам опит с коктейлите и сервирането. Може да се пробвам като барманче или сервитьор. Е, първо трябва да понауча немския, но все някак си ще се оправя.
Сега ще бягам да взимам милото от фитнес и после ще ходим на кино. Какво ще търсим въобще там, не ми е ясно, ама тя така иска.Сигурно пак е с приятелки там, което означава, че ще се правя на такси и ще ги разкарвам по домовете. Не мога да разбера, защо не си взимат тези момичета таксита и само ни досаждат? Не се ли досещат или се правят на луди?
Оффф, съвсем забравих за багажа. Утре ще трябва да почна с него!
аз съм студент в централния университет във Виена,и след четири дена съм в Австрия. Фактически аз тръгвам още в неделя, на 10 февруари с вечерния автобус, така че в понеделник ще посрещна изгрева пред Щефансдом. Ще седна в някое заведение, ще си поръчам виенско кафе и ще се наслаждавам на гледката. Кеф!!!
Все още не съм се оправил с багажа, пък и нещо не ми се занимава. Добре, че поне майка ми ме зареди с чорапи. Минавала на площад Славейков и ги купила с едно българско знаме от някакъв безистен. Знамето е хубаво и голямо. Ще пасне перфектно над леглото ми. Още две поръчки записах в тефтерчето, с което общия им брой стана 9. За един съсед трябва да разпитам за работа. Не за самия него, ами за брата на жена му. Дали пък не трябваше да му кажа, че докато въобще проговоря немски ще мине доста време? Колко ли време ще ми трябва за да започна да говоря свободно и да се разбирам с хората? За съседа от приземния етаж трябва да купя и машина за събиране на листа?!?!?! Къде да я търся и как се нарича тази машина - и той не знаел, но я бил видял в някакъв филм. Да не струва повече от 200 €!!! За толкова пари може да си наеме някой да му ги чисти.
Вчера приятелката ми плака. Плака цялата вечер и накрая заспа изтощена от риданията. Не ни остана време за нашите си работи. Било и мъчно за мен, била свикнала с мен, не искала да се разделяме. Ами що не тръгнеш с мен мило? Не ставало, тук и било хубаво, тук и били всички те приятели и семейството, не искала да се разделя с тях! Австрийците били студени и надменни, не се забавлявали ... Да бе мило, само в София има дискотеки, барове и кафенета. Те там за такива екстри не са и чували. Сигурно всички си стоят по къщите и зяпат по цяла вечер в телевизора. Не трябвало да се бъзикам с нея, щял съм да съжалявам. Добре де, ще оставим любовта за по-късно, примерно утре сутринта или нещо такова.
Партито ми ще е в петък (утре) в новата бар-дискотека "стерео стая". Готино е там, пък и собствениците са наши хора - запазили сме цялото заведение и ще си направим як купон. Е не точно мой хора, но на брат ми, пък фактически той запази заведението и той и баща ми плащат... Абе същата работо важното е да е здраво парти!! Ще се събираме бая народ: Нашите, на баща ми партньорите и приятели, на брат ми партньори и приятели, приятелката на брат ми с нейни приятелки, мои приятели с техните приятелки, моята приятелка с родителите си ... За сега в списъка са 32 човека, а още не съм се обадил на половината от бившите ми съученици и сегашните ми колеги.
Брат ми май малко се поизхвърля и се прави на готин, ама това си е в негов стил. Иска всички да го обичат, всички да го харесват, всички да му завиждат. При него всичко трябва да е на шест: Ива, приятелката му, е като кукла, както и всички нейни приятелки. По цял ден киснат в бара на брат ми, пият кафенца, пушат и наблюдават работничките да не краднат. Виж за това я бива - тя е една от първите барманки на брат ми, после стана управителка, а после го раздели с предишната му приятелка и сега живее с него. Ако ме питате мен, тя в началото също е крала от оборота, ама карай, сега вече не го краде, а направо го разорява и то съвсем легално, ама това си е негов проблем. Когато се карат с татко за нея, все се оправдава че било супер модерно да имаш такова момиче и всички му завиждали ... Да му имам и акъла на брат ми. Язък за парите, дето нашите са ги инвестирали в неговото образование в Германия, поне както казва татко де ...
Пак говорихме за издръжката с нашите.Те искат да ми помагат през първите 2-3 семестъра, докато науча езика и свикна с живота във Виена. Искат да ми помогнат и с намирането на квартира, но аз пак им отказах. Отказах им за всичко, защо не разбират, че искам да бъда самостоятелен и да постигна всичко "САМ"! Татко помогна на брат ми да стартира в началото и сега само му се меси и го командва. Благодарско фамилия, но предпочитам да побачкам малко, отколкото да ми броят парите и да ми казва някой, как, къде и с кого да живея. От време на време съм работил през лятото в бара на брат ми и имам опит с коктейлите и сервирането. Може да се пробвам като барманче или сервитьор. Е, първо трябва да понауча немския, но все някак си ще се оправя.
Сега ще бягам да взимам милото от фитнес и после ще ходим на кино. Какво ще търсим въобще там, не ми е ясно, ама тя така иска.Сигурно пак е с приятелки там, което означава, че ще се правя на такси и ще ги разкарвам по домовете. Не мога да разбера, защо не си взимат тези момичета таксита и само ни досаждат? Не се ли досещат или се правят на луди?
Оффф, съвсем забравих за багажа. Утре ще трябва да почна с него!
06.02.2008
Мисли за моето заминаване
Здравейте,
аз съм студент в централния университет във Виена,и след пет дена заминавам за Австрия. Това изречение сигурно го казват стотици други български студенти и студентки, но аз определено обичам да го повтарям. Изричам го десетки пъти на ден - пред приятели, роднини и познати пък дори и пред не чак толкова познати хора. Май взех да им досаждам, но мисълта, че скоро ще уча в един от най-старите и реномирани университети в Европа ми харесва. Харесва ми това, че много скоро ще живея в един от най-красивите градове в Европа. Харесва ми идеята, че ще живея в културната столица на Европа. Но най-вече ми харесва мисълта, че напускам България.
Честно казано, незнам коя е основната причина да се реша на тази стъпка. От една страна можеби и заложения в мен ген на авантюриста, можеби желанието да получа добро образование, а можеби перспективите за по-добър живот ... НЕЗНАМ! Но мисълта, че скоро ще се кача на автобуса определено ме радва и вече не ме свърта на едно място. Иска ми се вече да е понеделник и да съм във Виена.
Приятелите ми не ме разбират! Определено нещо не схващат идеята със заминаването и оставането в чужбина. Не им е ясно, как е възможно да се чувстваш по-добре на 1000 километра от всичко познато и любимо. И на мен не ми е напълно ясно, но имам добри предчувствия за бъдещето. Много други заминаха и не се върнаха. Щом не се връщат, значи си живеят добре, завършили са, намерили са си работа, копунясват. Няма какво да му мисля толкова - 2 000 000 Българи живеят зад граница , аз ще съм 2 000 001-ят.
Дали има много български студенти в Австрия? Четох някъде, че били около 3 хиляди!!! Супер, значи купона е на МАХ. Къде ли се събират и как ли се забавляват? Дали има някакви български клубове и къде са те? Има още много да се ровя в интернет, но това ще го оставя за утре. Все някак си ще се оправя, пък и нали ще ме посреща сина на приятелка на майка ми - той все ще ги знае нещата и ще ме вкара в час.
Много мои съученици от гимназията вече са в Европа. То и България фактически е в Европа, но ние не живеем като европейците. Нито градовете са ни като техните, нито магистралите ни се доближават до техните, нито университетите ни са равни на техните. Ходил съм много из Европа, бил съм и преди с нашите на екскурзия в Австрия и във Виена. Това Беше преди 8 години - празнувахме посрещането на новото хилядолетие на площада пред Щефансом.Още си спомням красивите старинни сгради в центъра, парламента, кметството, операта, университета. Като затворя очи, те отново изплуват пред мен, а аз отново се разхождам по "Ринга" и "Кертнерщрасе". А ако някой детайли почнат ми се губят, отново преглеждам албума със снимките. Ама и без тях помня разликата - липсваха мръсотията и дупките по улиците, паркираните по тротоарите коли, както и полусрутените сгради. Нямаше панелки и замърсени междужилищни пространства, нямаше ги и бездомните кучета и котки. Абе подредена работа.
Чудя се, какво ми е нужно за първо време във Виена? Ще пътувам с автобус и мога да взема съвсем малко неща. Искаше ми се да летя, ама 20-те килограма багаж хептен няма да ме оправят. Баща ми искаше да ме докара с колата, но аз му отказах. Искам сам да се справя! Да не съм някакво мамино синче, което има нужда някой да му държи ръчичката. Предпочитам никой да не ми се меси. Ако го допусна да ми помогне с багажа, ще поиска да ми "помогне" с жилището, после с парите ... докато накрая ще стане същото както и в България. Искам да съм самостоятелен! Та обратно към багажа. Какво му трябва на човек, за да се чувства добре през първите няколко семици? За какво време да се подготвя, какви дрехи да си взема? А каква е модата във Виена? Дали носят същите неща, каквито и ние тук? От тука ли да си взимам принадлежности за бръснене, или да си купя всичко от там? Ами кърпи и хавлии? Сега ли да си взимам лаптопа или да ми го пратят след като се настаня?
Фактически, до момента е готова само листата с поръчките на познати и приятели. Какво ли не се насъбра в нея. От момента, в който се разбра, че аз окончателно ще заминавам, телефоните не спира да звънят.Обаждат се роднини, обаждат се приятели, обаждат се и приятели на роднините и познатите. Вече имам нужда от тефтерче да записвам: За някакъв далечен чичо от Бургас ще търся водна помпа за опел кадет. Че тях има ли ги още? За втора братовчедка на майка ми трябва да намеря специален инструмент за промивки. Бил само за жени?!? Да съм го търсил по аптеките. За партньора на баща ми ще търся някаква "суперска" навигация, с карта на цяла Европа. Ама да я имало и Българя. Щяла да му бъде в помощ, когато обикаля по обектите . За най-добрия ми приятел ще търся сноуборд-екипировка, ама да е на Burton и да не струва повече от 600 лева. За неговата сестра съм поел ангажимента да открия ботушки на Hugo, ама тези от рекламата до НДК. Ще трябва да ходя да я видя тази реклама. За приятелката ми трябва да организирам нещо от сваровски!!! Подчертал съм го с 3 линии.Много е важно!
Да, приятелката ми е много сладка. Нея споменах ли я вече? Едно такова миньонче,с големи пъстри очи. Не? Ех, за нея ще ми е мъчно. Ще ми е много мъчно!!! Говорим по цели нощи за моето заминаване. Тя също май не ме разбира. Защо ми било да заминавам?Какво ще съм правил там? Кога съм щял да се връщам? Мило, аз не заминавам там за да се връщам!Можеби от време на време през лятото на море и за една седмица през зимата на Боровец. Дали тя предчувства, че следва раздяла? Ще ми е кофти за нея. Трябва ли да обсъдим положението! Хич не ми се иска да се стига до ексцесии. Ще му мисля довечера, когато тя дойде да спи при мен.
Сега ще отскоча до кафето, където се събираме с приятелите ми. Трябва да се уговорим, къде и кога ще отпразнуваме моето заминаване. Надявам се да стане купона - трябва ми един готин спомен за из път. Нещо което да ме крепи по време на пътуването и първите няколко дни там. Пък и трябва да започна да си събирам бавно нещата за пътуването ...
аз съм студент в централния университет във Виена,и след пет дена заминавам за Австрия. Това изречение сигурно го казват стотици други български студенти и студентки, но аз определено обичам да го повтарям. Изричам го десетки пъти на ден - пред приятели, роднини и познати пък дори и пред не чак толкова познати хора. Май взех да им досаждам, но мисълта, че скоро ще уча в един от най-старите и реномирани университети в Европа ми харесва. Харесва ми това, че много скоро ще живея в един от най-красивите градове в Европа. Харесва ми идеята, че ще живея в културната столица на Европа. Но най-вече ми харесва мисълта, че напускам България.
Честно казано, незнам коя е основната причина да се реша на тази стъпка. От една страна можеби и заложения в мен ген на авантюриста, можеби желанието да получа добро образование, а можеби перспективите за по-добър живот ... НЕЗНАМ! Но мисълта, че скоро ще се кача на автобуса определено ме радва и вече не ме свърта на едно място. Иска ми се вече да е понеделник и да съм във Виена.
Приятелите ми не ме разбират! Определено нещо не схващат идеята със заминаването и оставането в чужбина. Не им е ясно, как е възможно да се чувстваш по-добре на 1000 километра от всичко познато и любимо. И на мен не ми е напълно ясно, но имам добри предчувствия за бъдещето. Много други заминаха и не се върнаха. Щом не се връщат, значи си живеят добре, завършили са, намерили са си работа, копунясват. Няма какво да му мисля толкова - 2 000 000 Българи живеят зад граница , аз ще съм 2 000 001-ят.
Дали има много български студенти в Австрия? Четох някъде, че били около 3 хиляди!!! Супер, значи купона е на МАХ. Къде ли се събират и как ли се забавляват? Дали има някакви български клубове и къде са те? Има още много да се ровя в интернет, но това ще го оставя за утре. Все някак си ще се оправя, пък и нали ще ме посреща сина на приятелка на майка ми - той все ще ги знае нещата и ще ме вкара в час.
Много мои съученици от гимназията вече са в Европа. То и България фактически е в Европа, но ние не живеем като европейците. Нито градовете са ни като техните, нито магистралите ни се доближават до техните, нито университетите ни са равни на техните. Ходил съм много из Европа, бил съм и преди с нашите на екскурзия в Австрия и във Виена. Това Беше преди 8 години - празнувахме посрещането на новото хилядолетие на площада пред Щефансом.Още си спомням красивите старинни сгради в центъра, парламента, кметството, операта, университета. Като затворя очи, те отново изплуват пред мен, а аз отново се разхождам по "Ринга" и "Кертнерщрасе". А ако някой детайли почнат ми се губят, отново преглеждам албума със снимките. Ама и без тях помня разликата - липсваха мръсотията и дупките по улиците, паркираните по тротоарите коли, както и полусрутените сгради. Нямаше панелки и замърсени междужилищни пространства, нямаше ги и бездомните кучета и котки. Абе подредена работа.
Чудя се, какво ми е нужно за първо време във Виена? Ще пътувам с автобус и мога да взема съвсем малко неща. Искаше ми се да летя, ама 20-те килограма багаж хептен няма да ме оправят. Баща ми искаше да ме докара с колата, но аз му отказах. Искам сам да се справя! Да не съм някакво мамино синче, което има нужда някой да му държи ръчичката. Предпочитам никой да не ми се меси. Ако го допусна да ми помогне с багажа, ще поиска да ми "помогне" с жилището, после с парите ... докато накрая ще стане същото както и в България. Искам да съм самостоятелен! Та обратно към багажа. Какво му трябва на човек, за да се чувства добре през първите няколко семици? За какво време да се подготвя, какви дрехи да си взема? А каква е модата във Виена? Дали носят същите неща, каквито и ние тук? От тука ли да си взимам принадлежности за бръснене, или да си купя всичко от там? Ами кърпи и хавлии? Сега ли да си взимам лаптопа или да ми го пратят след като се настаня?
Фактически, до момента е готова само листата с поръчките на познати и приятели. Какво ли не се насъбра в нея. От момента, в който се разбра, че аз окончателно ще заминавам, телефоните не спира да звънят.Обаждат се роднини, обаждат се приятели, обаждат се и приятели на роднините и познатите. Вече имам нужда от тефтерче да записвам: За някакъв далечен чичо от Бургас ще търся водна помпа за опел кадет. Че тях има ли ги още? За втора братовчедка на майка ми трябва да намеря специален инструмент за промивки. Бил само за жени?!? Да съм го търсил по аптеките. За партньора на баща ми ще търся някаква "суперска" навигация, с карта на цяла Европа. Ама да я имало и Българя. Щяла да му бъде в помощ, когато обикаля по обектите . За най-добрия ми приятел ще търся сноуборд-екипировка, ама да е на Burton и да не струва повече от 600 лева. За неговата сестра съм поел ангажимента да открия ботушки на Hugo, ама тези от рекламата до НДК. Ще трябва да ходя да я видя тази реклама. За приятелката ми трябва да организирам нещо от сваровски!!! Подчертал съм го с 3 линии.Много е важно!
Да, приятелката ми е много сладка. Нея споменах ли я вече? Едно такова миньонче,с големи пъстри очи. Не? Ех, за нея ще ми е мъчно. Ще ми е много мъчно!!! Говорим по цели нощи за моето заминаване. Тя също май не ме разбира. Защо ми било да заминавам?Какво ще съм правил там? Кога съм щял да се връщам? Мило, аз не заминавам там за да се връщам!Можеби от време на време през лятото на море и за една седмица през зимата на Боровец. Дали тя предчувства, че следва раздяла? Ще ми е кофти за нея. Трябва ли да обсъдим положението! Хич не ми се иска да се стига до ексцесии. Ще му мисля довечера, когато тя дойде да спи при мен.
Сега ще отскоча до кафето, където се събираме с приятелите ми. Трябва да се уговорим, къде и кога ще отпразнуваме моето заминаване. Надявам се да стане купона - трябва ми един готин спомен за из път. Нещо което да ме крепи по време на пътуването и първите няколко дни там. Пък и трябва да започна да си събирам бавно нещата за пътуването ...
Abonnieren
Posts (Atom)