Мисли за моето заминаване

Здравейте,

аз съм студент в централния университет във Виена,и след пет дена заминавам за Австрия. Това изречение сигурно го казват стотици други български студенти и студентки, но аз определено обичам да го повтарям. Изричам го десетки пъти на ден - пред приятели, роднини и познати пък дори и пред не чак толкова познати хора. Май взех да им досаждам, но мисълта, че скоро ще уча в един от най-старите и реномирани университети в Европа ми харесва. Харесва ми това, че много скоро ще живея в един от най-красивите градове в Европа. Харесва ми идеята, че ще живея в културната столица на Европа. Но най-вече ми харесва мисълта, че напускам България.

Честно казано, незнам коя е основната причина да се реша на тази стъпка. От една страна можеби и заложения в мен ген на авантюриста, можеби желанието да получа добро образование, а можеби перспективите за по-добър живот ... НЕЗНАМ! Но мисълта, че скоро ще се кача на автобуса определено ме радва и вече не ме свърта на едно място. Иска ми се вече да е понеделник и да съм във Виена.

Приятелите ми не ме разбират! Определено нещо не схващат идеята със заминаването и оставането в чужбина. Не им е ясно, как е възможно да се чувстваш по-добре на 1000 километра от всичко познато и любимо. И на мен не ми е напълно ясно, но имам добри предчувствия за бъдещето. Много други заминаха и не се върнаха. Щом не се връщат, значи си живеят добре, завършили са, намерили са си работа, копунясват. Няма какво да му мисля толкова - 2 000 000 Българи живеят зад граница , аз ще съм 2 000 001-ят.

Дали има много български студенти в Австрия? Четох някъде, че били около 3 хиляди!!! Супер, значи купона е на МАХ. Къде ли се събират и как ли се забавляват? Дали има някакви български клубове и къде са те? Има още много да се ровя в интернет, но това ще го оставя за утре. Все някак си ще се оправя, пък и нали ще ме посреща сина на приятелка на майка ми - той все ще ги знае нещата и ще ме вкара в час.

Много мои съученици от гимназията вече са в Европа. То и България фактически е в Европа, но ние не живеем като европейците. Нито градовете са ни като техните, нито магистралите ни се доближават до техните, нито университетите ни са равни на техните. Ходил съм много из Европа, бил съм и преди с нашите на екскурзия в Австрия и във Виена. Това Беше преди 8 години - празнувахме посрещането на новото хилядолетие на площада пред Щефансом.Още си спомням красивите старинни сгради в центъра, парламента, кметството, операта, университета. Като затворя очи, те отново изплуват пред мен, а аз отново се разхождам по "Ринга" и "Кертнерщрасе". А ако някой детайли почнат ми се губят, отново преглеждам албума със снимките. Ама и без тях помня разликата - липсваха мръсотията и дупките по улиците, паркираните по тротоарите коли, както и полусрутените сгради. Нямаше панелки и замърсени междужилищни пространства, нямаше ги и бездомните кучета и котки. Абе подредена работа.

Чудя се, какво ми е нужно за първо време във Виена? Ще пътувам с автобус и мога да взема съвсем малко неща. Искаше ми се да летя, ама 20-те килограма багаж хептен няма да ме оправят. Баща ми искаше да ме докара с колата, но аз му отказах. Искам сам да се справя! Да не съм някакво мамино синче, което има нужда някой да му държи ръчичката. Предпочитам никой да не ми се меси. Ако го допусна да ми помогне с багажа, ще поиска да ми "помогне" с жилището, после с парите ... докато накрая ще стане същото както и в България. Искам да съм самостоятелен! Та обратно към багажа. Какво му трябва на човек, за да се чувства добре през първите няколко семици? За какво време да се подготвя, какви дрехи да си взема? А каква е модата във Виена? Дали носят същите неща, каквито и ние тук? От тука ли да си взимам принадлежности за бръснене, или да си купя всичко от там? Ами кърпи и хавлии? Сега ли да си взимам лаптопа или да ми го пратят след като се настаня?

Фактически, до момента е готова само листата с поръчките на познати и приятели. Какво ли не се насъбра в нея. От момента, в който се разбра, че аз окончателно ще заминавам, телефоните не спира да звънят.Обаждат се роднини, обаждат се приятели, обаждат се и приятели на роднините и познатите. Вече имам нужда от тефтерче да записвам: За някакъв далечен чичо от Бургас ще търся водна помпа за опел кадет. Че тях има ли ги още? За втора братовчедка на майка ми трябва да намеря специален инструмент за промивки. Бил само за жени?!? Да съм го търсил по аптеките. За партньора на баща ми ще търся някаква "суперска" навигация, с карта на цяла Европа. Ама да я имало и Българя. Щяла да му бъде в помощ, когато обикаля по обектите . За най-добрия ми приятел ще търся сноуборд-екипировка, ама да е на Burton и да не струва повече от 600 лева. За неговата сестра съм поел ангажимента да открия ботушки на Hugo, ама тези от рекламата до НДК. Ще трябва да ходя да я видя тази реклама. За приятелката ми трябва да организирам нещо от сваровски!!! Подчертал съм го с 3 линии.Много е важно!

Да, приятелката ми е много сладка. Нея споменах ли я вече? Едно такова миньонче,с големи пъстри очи. Не? Ех, за нея ще ми е мъчно. Ще ми е много мъчно!!! Говорим по цели нощи за моето заминаване. Тя също май не ме разбира. Защо ми било да заминавам?Какво ще съм правил там? Кога съм щял да се връщам? Мило, аз не заминавам там за да се връщам!Можеби от време на време през лятото на море и за една седмица през зимата на Боровец. Дали тя предчувства, че следва раздяла? Ще ми е кофти за нея. Трябва ли да обсъдим положението! Хич не ми се иска да се стига до ексцесии. Ще му мисля довечера, когато тя дойде да спи при мен.

Сега ще отскоча до кафето, където се събираме с приятелите ми. Трябва да се уговорим, къде и кога ще отпразнуваме моето заминаване. Надявам се да стане купона - трябва ми един готин спомен за из път. Нещо което да ме крепи по време на пътуването и първите няколко дни там. Пък и трябва да започна да си събирам бавно нещата за пътуването ...