Irish PUB във Виена

Здравейте,

вчера вечерта бяхме на irish pub в центъра, демек първи бецирк. Първо щяха да ме водят в 1516, но там нямаше място за коте, та какво остава за нас тримата, и отидохме в друг такъв на отсрещния ъгъл, където имаше също навалица, но поносима.

За първи път, от както съм дошъл излизам на заведение. Марто не е от хората, които си падат по този тип забавления и се сме ходили само на българския купон, където си стояхме само ние тримата. Той познаваше повечето от гостите там, но не се присъединихме към никоя от компаниите, а си изкарахме вечерта в "затворено общество". Направи ми впечатление, че нито той искаше да ходи при другите, нито те пък идваха при нас - явно странеше от тях. След партито го разпитах за подробности и той каза: "Абе хубаво си е нашето, но стой по-надалеч от нашенците! Това е моя съвет към теб. От тях може само да си изпатиш". Интересно, но същото каза и една майка на дъщеря си, която се качи на рейса за Виена с мен. Чудя се, как функционира българската общност тук, ако всички странят един от друг? Не си ли помагаме един на друг? Аз мисля, че Марто си е просто малко странен и самотник и се оптва само да ме сплаши. Какво толкова могат да ми сторят другите? Както и да е, аз успях да си поприказвам и с други хора. Нещо не ме бива в това, да стоя самотно на някоя маса и да зяпам безучастно в другите.

Виж Стела, неговата приятелката е коренно различна. Тя определено обича да е център на внимание и се държи доста предизвикателно - събира погледите на хората, както на българското парти, так и в този irish pub. Постоянно се заговаря с другите, намесва се в разговори и се смее на доста висок глас. Облича се доста екстравагантно и в София би си навлякла неприятности още на десетата минута. Двамата са коренно различни и се чудя как са се намерили и събрали.

Намерихме си една маса точно под големия екран - единственото място, от което не можеш да гледаш мачовете. Ние стоим и си пием биричка, а всички зяпат в нашата посока. Имах чувството, че се намирам на пресконференция или нещо такова. Аз си представях нещата малко по-различни. Когато съм разпитвал Българи за Австрийците, те винаги са били единодушни, че местните не се забавляват, а и фактически не знаят как да го правят. Е, моите първи наблюдения за коренно противоположни - всички срещу мен крещяха, скачаха и жестикулираха, надвикваха се и се черпеха с бири. Явно не трябва да не се доверявам сляпо на чуждото мнение, дори и да ми се струва на пръв поглед достоверно. А може и случайно да сме попаднали на заведение, където се събират готини австрийци. Сигурно по другите заведения те си стоят мълчаливи и потънали в своите немски мисли.

Келнерката не знае немски, а по моя преценка и английския и куца. За бирите схвана, но за картофките не се разбрахме. Тя ни бръщолеви за някакви чипсове, ние ги искаме печени. Тя ни обяснява, че нямали такива, ние гледаме другата келнерка сервира огромни порции. Както и да е, успяхме да се разберем на международния език на жестовете, подплатени с много интересни мисли за майки и роднини. Дали момичето схвана, какво точно и казваше Марто докато и се усмихва? Тя също ни се усмихва и ни говори на някакъв непонятен език. Румънски? Албански?Със сигурност не и немски или английски. Няма значение, дали и тя ни псува?

Заведението ми хареса - грубо сковани големи маси и столове, дъсчен под и дървен барплод. На стените за вниманието на публиката се борят множество тенекиени реклами и етажерки с книги(?). Явно ирландските фенове са и любители на литературата. Определено има нещо от духа на Ирланидя, поне доколкото си спомням от моята ексурзия там, само дето предпочитам да съм в някакво типично австрийско заведение. Там обаче нямало телевизори да се гледат мачове (по думите на Март). Нищо, ще отида в такова някой друг път. Харесаха ми и гостите тук - няма ги намръщените лица от българските бирарии, няма ги и злобните погледи - тук наистина всички са дошли да се забавляват!

Мачовете свършиха и заведението взе да се изпразва. Явно хората се прибират - утре е работен ден. Иска ми се да ги видя как се забавляват в петък или събота. Дали пак се прибират рано или сменят заведенията и се мотката по улиците както ние в България?

Келнерката ни отряза главите - в сметката имаше бира Гроуш за 3 евро, която ние със сигурност не сме пили. Глупаво от нейна страна, защото на Марто такива номера не му минават. Той цепи центовете на две, пък и не е някакъв дето много се изхвърля - за цялата вечер изпи само една голяма бира, докато ние с приятелката му оправихме по четири. Лош късмет момиче, не си попаднала на правилните да ги лъжеш - първо имаме тренинг от нашенските заведения, където това е нещо като игра между персонал и клиенти, а второ на Марто не му пука и много, много да се разкрещи и направи скандал. Дойде и управителя да ни се извинява. За мен и Стела проблема е решен, но Марто не пуска аванта - иска да му опростят бирата дето я е изпил!?!?!Опростиха му я!?!?!

Пътуваме щастливи към къщи. Марто развива дълга и скучна теория за това, как можеш спокойно да си пиеш цяла нощ без да плащаш и колко жалко било, че не е пил повече бири. Стела зяпа през прозореца на колата и крепи в ръце двете халби, които задигнахме на тръгване от заведението. Аз седя на задната седалка и си мисля, че явно по цял свят келнерите се пробват да прекарат клиентите и няма разлика дали си в България, Австрия или някъде другаде. Хубава вечер, но за съжаление много кратка.